12 июл. 2023 г., 18:49

Безсънен 

  Поэзия » Философская
292 1 0
Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва
по релсите, надиплил се с вагони
в посока за човека, вечно съща -
депо́то му на вечния покой...
Накрая ще просветне тази лампа,
която я измисли слепотата.
Денят ще придобие толкоз бяло
от гладните очи на самотата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??