Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие,
и мигат градски светлини.
А сърцето ми все по-бавно бие,
И само окото на Луната зорко бди.
Нощ поредна на кошмари,
на самота и съмнения безкрай.
Знам, че утрото ще ме завари,
задрямал в адския ми Рай.