ЖивкоДелчев
46 результатов
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  33 
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
  40 
Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...
  63 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  35 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  40 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  100 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  60 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  73 
И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени. ...
  52 
Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
  66 
Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...
  260 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  115 
Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...
  70 
Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...
  82 
В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...
  169  10 
......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...
  89 
Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана, ...
  97 
Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
  86 
Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...
  113 
Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...
  122 
Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите ...
  218 
Приятелството днес е лукс,
който не всеки може да си позволи.
То няма мирис ,цвят и вкус.
Не можеш да го купиш със пари.
Приятелството трудно се гради. ...
  118 
Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...
  103 
От бурите недей се кри.
На тях волята ще устои.
Не бъди трева,
дърво бъди.
А бурята - нека си гърми. ...
  92 
Прибирам се и пускам телевизора
да послушам новините.
Че той разширява кръгозора
и спасява ни душите.
От него разбирам къде е север, ...
  193 
Последната Хала
беше толкоз одъртяла,
че й писна да чака
да умре от ръката на Юнака.
Затуй реши в полицията ...
  135 
/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...
  177 
,,-Пух ?- каза Прасчо
-Да ?- отговори Пух
-Нищо..-каза Прасчо , хващайки го за лапичката
-Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...,,
Катереше винаги сам. Беше влюбен в планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях. ...
  186 
Да . Има я носталгията по отминалите времена.
Болката от загубата на любими хора, макар да беше толкова преди.
Цветовете и уханията сякаш бяха други. Времето течеше по-бавно може би.
И злото сякаш беше по-добро.И най- вече хората бяха други.Бяха българи от друго време.
Сега ,след толкова години ,чес ...
  173 
Родила се някога звезда.
В началото мъничка била.
Със времето растяла.
И все по-ярко заблестяла.
И после някак появили се ...
  94 
  297 
Какво да знаех? Май бях подочул нещичко. Тя продължи:
-Адренохрома е субстанция, която се извлича от малки деца, когато те са под влияние на силен страх.
Използват я богатите, за да се подмладяват.Защо например, Елизабет Втора доживя до такава достопочтенна
възраст? И разни други представители на Дъ ...
  231 
Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...
  151 
От зората на времето те помня.
И от зората на времето те търся.
Бродим през различните вселени,
съдбата сбира ни
и ни разделя. ...
  155 
Когато падне мрак
и часовника дванадесет удари,
чуеш ли от сова грак,
знай , беда ще се стовари!
И щом бледата луна ...
  128 
Нямам думи...
И мълча от безсилие.
Накъде отиваме , Господи ?
Светът отново е луд.
Идрънка оръжие. ...
  165 
Там някъде,
във Космоса отвъд,
живели двама души.
Обичали се.
Хапвали си суши. ...
  245 
Няма утре.
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
  259 
И слезе Господ сред нас.
В образа на човек.
Но ние не Го познахме.
И не Го разбрахме.
Помислихме Го за луд. ...
  145 
Щастието е бял котарак,
глух по рождение.
Със сини очи
и тромава походка.
Щастието е малко дете ...
  194 
Предложения
: ??:??