Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19 дек. 2006 г., 20:51

Безсъние 

  Поэзия
834 0 7

Море от сълзи във безсъние.
Леглото ми ме плаши вече,
в неспящи мисли, в безвремие
се гонят в мрака ,надалече...
Завивките са корабни платна,
които чакат да ме отведат
във свят на безсъние и страх.
Много дълго изгрева се бави.
Нощта, дебело корабно въже, 
в опънатите нерви на въпросите.
Времето е спряло...във прозореца
очите дебнат отговора във лъчите.
Когато  лъч в стъклото блесне,
отплувам уморена от сълзите.
В зори с на чайка белите крила,
тъгата ще отплува сред вълните.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В зори с на чайка белите крила,
    тъгата ще отплува сред вълните.
    ...
    Пожелавам ти го най-сърдечно!
  • Благодаря Кити и Белоснежке!
  • Поздрав, Джейни! Изплакани са думите!
  • Джейни, прекрасно е!!!
    Пожелавам ти спокойни нощи и прекрасно утро!
  • Благодаря ви сърдечно!
  • Джейн, чувствителната ти природа улавя всички трептения...
    Най-искрено ти изпращам поздрави и ти желая съвсем за кратко да оставаш в света на страха и безсънието.
    Много ми допадна
    "Нощта, дебело корабно въже,
    в опънатите нерви на въпросите"
  • Случва се ... изгрева да се бави дълго и времето да спре в прозореца...Хубав стих, макар и тъжничък...
Предложения
: ??:??