Море от сълзи във безсъние.
Леглото ми ме плаши вече,
в неспящи мисли, в безвремие
се гонят в мрака ,надалече...
Завивките са корабни платна,
които чакат да ме отведат
във свят на безсъние и страх.
Много дълго изгрева се бави.
Нощта, дебело корабно въже,
в опънатите нерви на въпросите.
Времето е спряло...във прозореца
очите дебнат отговора във лъчите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация