Безсъние

26 февр. 2015 г., 00:17

Поэзия

512 0 2

Сън не ме намира,

тишината мълчи,

самота пак ме задиря,

усещам само мрачни лъчи.

Тъмнина ме облъчва,

напомня ми студ,

нощта ме измъчва,

сякаш съм луд.

Болка в душата стене,

търси покой,

омръзна ми от мене,

ще направя завой.

Защо ли копнея,

сам аз не знам,

дали добре живея,

дали пътят е натам.

Не мога вечно да будувам,

търся нежен романс,

да намеря как да посънувам,

тъй желания баланс.

Да литна в облаци лениви,

да ме огрява зора,

да срещам чудни самодиви,

да се губя във гора.

Неусетно бленувайки,

вече съм заспал,

сладки сънища сънувайки,

вече съм цял.

doctor4eto (Зеленко Зеленков)

2015-02-26T19:13:17+02:00

Благодаря ти, радвам се, че ти е харесал!
plama7 (Пламена Владимирова)

2015-02-26T18:38:00+02:00

Добре дошъл с първия си стих тук!
Хареса ми!
Поздрави!