26 feb 2015, 0:17

Безсъние 

  Poesía
511 0 2

Сън не ме намира,

тишината мълчи,

самота пак ме задиря,

усещам само мрачни лъчи.

 

Тъмнина ме облъчва,

напомня ми студ,

нощта ме измъчва,

сякаш съм луд.

 

Болка в душата стене,

търси покой,

омръзна ми от мене,

ще направя завой.

 

Защо ли копнея,

сам аз не знам,

дали добре живея,

дали пътят е натам.

 

Не мога вечно да будувам,

търся нежен романс,

да намеря как да посънувам,

тъй желания баланс.

 

 

Да литна в облаци лениви,

да ме огрява зора,

да срещам чудни самодиви,

да се губя във гора.

 

Неусетно бленувайки,

вече съм заспал,

сладки сънища сънувайки,

вече съм цял.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??