Ranrozar (Стойчо Станев)
632 19172
30 июн. 2020 г., 08:10

Безсъние 

  Поэзия » Пейзажная
900 9 24

Когато часовете се събират 

и денят потъва в летен хоризонт:

все още в мене не умира 

глъчката с прощален стон. 

 

Там чувствата запяват песен-

един концерт пред трепетни звезди. 

Узрява мисълта за есен, 

която любовта си не ще спести.

 

Затова, от лятна страст обзети 

часовете тичат до без дъх!

Прехласнати от пейзажа поети 

раздават щедро всеки връх.

 

А аз стоя като пред икона 

и жадувам всеки следващ миг

слънцето отново да прогони 

мрака.И се моля в стих.

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара, Цвете!🤗
  • Много е хубаво, Стойчо! И душата ми остана във финалния куплет! Поздравявам те!
  • Иржи,благодаря за коментара !
    Приеми моите безсънни часове като опит за спасение от баналната действителност.
    Честито Юлско утро!
  • И правилно се молиш, Стойчо! Безсънието е вредно и адски неприятно състояние и не можеш да го прогониш нито с броене на овце, нито с хапчета! Тогава може да се родят най- хубавите стихове и посвещения! И си излекуван и удовлетворен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Хари!
  • Мъдро безсъние и красива молитва, Стойчо! Поздравявам те искрено!
  • Благодаря за хубавите думи, Катя!
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Красива творба! Поздравления, Стойчо!

    "А аз стоя като пред икона

    и жадувам всеки следващ миг

    слънцето отново да прогони

    мрака.И се моля в стих."
  • Благодаря, Елка!
    "Нека да е лято!"
    Топъл поздрав и от мен!
  • Прекрасна лятна молитва! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря, Георги!
  • Молитва в стих, колко познато...
    Поздравявам те.
  • Благодаря за интересният коментар, Гавраил!
  • Изгревът на слънцето като мантра.Чудесен стих.
    Поздравление!
  • Велина, сърцето ми е вече на решето...😉
  • Стойчо, радвам се, че ако не съм ти уцелила сърцето, то съм уцелила такова хубаво съвпадение!
  • Благодаря за поетичния прочит и коментарите!
    Ирина, безсънието понякога е за сметка на поредната каскада от кошмарни сънища.
    Но е изтощително и творчеството е опит за спасение.
    Мисля, че Дора също ще се съгласи.
    Велина, имах честта да познавам Станка Пенчева и високо ценя нейната поезия.
    Белла,радвам се, че сме пилигрими в храма на поезията.
    Дени,благодаря за оценката!
    Георги, също заслужава благодарност и я има от мен!
    Приемете моите пожелания за здраве и творчески успехи!
  • И се моля в стих...И ние с теб. Хареса ми!
  • Много приятно...
  • Стойчо, слагам ти този стих в коментара си, защото мисля, че много си подхождат, като в дует ти отговаря:

    „... Нека бъда твоята есен,
    ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
    ще се стича в сърцето ти моята сладост,
    и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
    Дрехата си, ще ти постилам,
    като златна затоплена шума,
    и укротена, и немилвана
    аз до теб ще лежа безшумно. ...”

    Станка Пенчева
  • Много интересно безсъние!
  • Безсънието може и да е приятно занимание
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!🤗
  • Красиво поетично лятно безсъние, като предчувствие за неизбежната есен, наситена с любовен зов и трепет:

    "...Узрява мисълта за есен,
    която любовта си не ще спести...
    ...
    А аз стоя като пред икона
    и жадувам всеки следващ миг
    слънцето отново да прогони
    мрака.И се моля в стих."

    Поздравление, Стойчо!
Предложения
: ??:??