30 jun 2020, 8:10

Безсъние 

  Poesía » Del paisaje
971 9 24
Когато часовете се събират
и денят потъва в летен хоризонт:
все още в мене не умира
глъчката с прощален стон.
Там чувствата запяват песен-
един концерт пред трепетни звезди.
Узрява мисълта за есен,
която любовта си не ще спести.
Затова, от лятна страст обзети
часовете тичат до без дъх!
Прехласнати от пейзажа поети
раздават щедро всеки връх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??