24 июл. 2011 г., 17:06

Безтегловност 

  Поэзия
661 0 7



Когато облаците

дори и бавно се докоснат,

се ражда гръм.

Когато сред тишината,

в нощ безветрена, дъждът

дърветата погали,

се чува стон,

преливащ в песен

и ако в нея се заслушаш,

ще чуеш как листата

помежду си разговарят

шепнешком.

 

Когато очите ми

с твоите се срещнат,

валят слънца,

а щом ръката ти

моята докосне,

съм в безтегловно,

безмълвно-звънко

състояние.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??