24 jul 2011, 17:06

Безтегловност 

  Poesía
676 0 7



Когато облаците

дори и бавно се докоснат,

се ражда гръм.

Когато сред тишината,

в нощ безветрена, дъждът

дърветата погали,

се чува стон,

преливащ в песен

и ако в нея се заслушаш,

ще чуеш как листата

помежду си разговарят

шепнешком.

 

Когато очите ми

с твоите се срещнат,

валят слънца,

а щом ръката ти

моята докосне,

съм в безтегловно,

безмълвно-звънко

състояние.

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??