hixxtam (Найден Найденов)
314 585
18 авг. 2011 г., 17:47

Безумие 

  Поэзия
1067 1 5

 

 

Беше различен.

Живееше в свят,

непонятен за другите.

Скиташе сам,

понякога псуваше.

Вечно търсеше истини

в себе си.

Не летеше в мечтите си.

Бяха малки

като света,

който сам си създаде.

 

Желаеше страстно -

тъй както желае живота,

осъден на смърт

пред разстрел,

а ръцете му търсеха

в тази измислица

допир.

 

Безумие…

 

Тя беше икона, която,

всеки ден коленичил,

загърбил света на лъжите,

той стискаше в шепи.

 

Тя беше момичето от мечтите,

без което животът му

би се превърнал във ничий.

 

Той просто…

 

… Обичаше.

 

 

 

© Найден Найденов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • хубав стих! харесах!
  • Много силно и ... поезия!
    Обичам тази поезия, в която спираш,
    за да си поемеш дъх и да продължиш! ПоЗдрави!
  • А всъщност...безумие. Различен, загърбил лъжите, в своя си свят и с икона за обич...а щастлив...бил ли е?
  • "Той, просто обичаше!" Браво!
  • Много силен стих, поздравления, личи си, че е написан на един дъх, но колко страстен заряд носи!
Предложения
: ??:??