18.08.2011 г., 17:47 ч.
Безумие
Беше различен.
Живееше в свят,
непонятен за другите.
Скиташе сам,
понякога псуваше.
Вечно търсеше истини
в себе си.
Не летеше в мечтите си.
Бяха малки
като света,
който сам си създаде.
Желаеше страстно -
тъй както желае живота,
осъден на смърт
пред разстрел,
а ръцете му търсеха
в тази измислица
допир.
Безумие…
Тя беше икона, която,
всеки ден коленичил,
загърбил света на лъжите,
той стискаше в шепи.
Тя беше момичето от мечтите,
без което животът му
би се превърнал във ничий.
Той просто…
… Обичаше.
© Найден Найденов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много силно и ... поезия!
Обичам тази поезия, в която спираш,
за да си поемеш дъх и да продължиш! ПоЗдрави! -
А всъщност...безумие. Различен, загърбил лъжите, в своя си свят и с икона за обич...а щастлив...бил ли е?
-
"Той, просто обичаше!" Браво! -
Много силен стих, поздравления, личи си, че е написан на един дъх, но колко страстен заряд носи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хубав стих! харесах!