НАНА80 (Гергана Гетова)
10 6
18 янв. 2008 г., 14:17

Безвремие 

  Поэзия » Любовная
820 0 6

  БЕЗВРЕМИЕ

 

Хладна утрин,

       стон,

счупена кристална ваза,

парченцата на пода разпилени,

така сме вече променени.

            

Заключена врата и празна стая,

потънали са в прах душите,

плуват в сълзи очите.

 

С безвремие и обич да бих могла парченцата кристални, аз да събера!?

 

 

© Гергана Гетова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прелест!!!
    Прекрасен стих като за начало!!
  • Хубаво пишеш, добре дошла.
    с обич,Гери.
  • С чудесен стих идваш Гери!
    ДОБРЕ ДОШЛА!
  • ще ги събереш,но ще можеш ли да ги залепиш!?
    тъжен,но хубав стих!
  • Страхотна символика ако не бъркам ,любовта е кристалната ваза,заключената врата е пътя към душите ви,а празната стая обтегнатите отношения .
    Звучи много красиво,но и същевременно тъжно,защото нещо ,което се е счупило никога не може да се събере,дори да притежаваш цялото време на света и да си въоражен с адски много любов .
    Поздрави за стиха ,много и хареса,искрен е ,с адски малко думи си казала страшно много неща
    Много успехи ти желая мила
  • Дори и да ги събереш,вазата никога няма ди е същата...За жалост! Поздравче
Предложения
: ??:??