БЕЗВРЕМИЕ
Хладна утрин,
стон,
счупена кристална ваза,
парченцата на пода разпилени,
така сме вече променени.
Заключена врата и празна стая,
потънали са в прах душите,
плуват в сълзи очите.
С безвремие и обич да бих могла парченцата кристални, аз да събера!?
© Гергана Гетова Todos los derechos reservados
Прекрасен стих като за начало!!