Една жена. Завърнала се от чужбина.
Без пукната пара и смазана надежда.
Уж да търси спасение замина!
Стои пред мен. Уморена, гальовна...
С груби ръце, тъжни очи, но безмълвна.
Как да продума? Какво да рече?
Болка кървава с думите ще потече.
Дечица болни, нуждаещи се от скъпо лечение...
Затънала в дългове, да им го даде.
Самата тя, кърпен юрган с много рани,
А подкрепящи? Къде са те?
Милата! Стиснала е устни! ...