Една жена. Завърнала се от чужбина.
Без пукната пара и смазана надежда.
Уж да търси спасение замина!
Стои пред мен. Уморена, гальовна...
С груби ръце, тъжни очи, но безмълвна.
Как да продума? Какво да рече?
Болка кървава с думите ще потече.
Дечица болни, нуждаещи се от скъпо лечение...
Затънала в дългове, да им го даде.
Самата тя, кърпен юрган с много рани,
А подкрепящи? Къде са те?
Милата! Стиснала е устни!
А очите и крещят за помощ!
И аз заплаках! Изпълнена със немощ!
Нали животите им зависят от пари!
Нищожни кръгчета метални
и някакви хартийки цветни!
Не стават за в рамка дори!
Прегърнах я. Дори не я познавах!
Знаехме се бегло. По име, по лице...
Но болката ѝ! Тя се преля в мойто сърце!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados