Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи.
Сиво. И чужди проблеми.
Дори и в съня ни личи
колко сме чужди със тебе.
Шумни и чужди наздравици.
Чужди ръце. Чужди истини.
Но ледът на сърцето корав е
и издържа години безсмислици.
Празни думи. Скучни вечèри.
В пепелника танцува прозата.
Сив телевизор. И в него, в черно,
Врабчето пее „La vie en rose”.
© Даниела Все права защищены