19.02.2014 г., 11:05 ч.

Битова импресия 

  Поезия » Друга
518 0 5

Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи.
Сиво. И чужди проблеми.
Дори и в съня ни личи
колко сме чужди със тебе.
Шумни и чужди наздравици.
Чужди ръце. Чужди истини.
Но ледът на сърцето корав е
и издържа години безсмислици.
Празни думи. Скучни вечèри.
В пепелника танцува прозата.
Сив телевизор. И в него, в черно,
Врабчето пее „La vie en rose”.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжните неща от живота в няколко реда. Поздрав!
  • "Но ледът на сърцето корав е
    и издържа години безсмислици."

    !!!
    Толкова е истина това... че направо не е истина...
    Тъжно и силно...
    Харесах!
  • Постигаш изключително силни внушения. Усетих и затанцувах в пепелника на битовата проза.
  • Битът, такъв, какъвто е - ненатруфен, дори убийствено скучен...новсичко това описано с талантлива ръка и сърце...
  • "Но ледът на сърцето корав е
    и издържа години безсмислици."

    Колко тъжно!
    .
Предложения
: ??:??