Благодарността е думичка такава,
Която някой път остава неразбрана
От някой хора болни от забрава
Но искали са много в замяна.
Благодарността е чувство на любов
Към него, нея ,някой, нещо
И като я казваш си за поклон готов
И винаги сърцето е горещо.
Благодарността в очите се чете
Понягога не трябват думи
Като очите на малкото дете
когато майката го целуне с устни.
Благодарността е дадена на всички живи твари
Да изразяват истинска любов
Към всеки, всичко без фанфари
А само с дума, поглед, нежен зов.
Благодарността от цветето, което не откъсна
Благодарността на скитника ли, на който даде хляб
Благодарността на кучето, което с топлина помилва
И всички живинки ,на които даде шанс в този свят.
© Hristo Hristov Все права защищены