Благодарността е думичка такава,

Която някой път остава неразбрана

От някой хора болни от забрава

Но искали са много в замяна.

Благодарността е чувство на любов

Към него, нея ,някой, нещо

И като я казваш си за поклон готов

И винаги сърцето е горещо.

Благодарността в очите се чете

Понягога не трябват думи

Като очите на малкото дете

когато майката го целуне с устни. 

Благодарността е дадена на всички живи твари

Да изразяват истинска любов

Към всеки, всичко  без фанфари

А само с дума, поглед, нежен зов.

Благодарността от цветето, което не откъсна

Благодарността на скитника ли, на който даде хляб

Благодарността на кучето, което с топлина помилва

И всички живинки ,на които даде шанс в този свят.