От какво се така оплаквам, кажи ми!

Толкова много получих от семейството.

Избегнах случайно тежките режими.

По-добре от мен познават лакейството.

Не е нужно на опашките да се редя

за трите хляба и пакетът със банани.

А аз всячески опитвам да си навредя,

оставяйки обидните думи неприбрани.

Как да разбера кое от всичко е грехота

като с нея ме обливат от ранни зори?

Не различавам в очите тъжни доброта,

защото съвестта си побутнах да гори.

Но чета от вчера завладяваща книга.

Тя в действие ми посочи провинението.

Превръзката на очите вече ми стига.

Ще предам като подарък извинението.

И нека разчистя пътя на познанието,

запътило се право към пълното щастие.

Нека насила отворя си съзнанието,

потънало в тъма от липса на участие.