Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са
музите ми...
Но едва ли ще бъда щастлива напълно,
щом не усещат кръвта ми бушуваща.
Болките мои пораждат емоции,
сълзите в очите ви,
доказват това.
Благодаря, на Вас и на Бога, ...