ДругатаАз (С. П.)
105 50
13 мая 2018 г., 01:08

Благодаря 

  Поэзия » Другая
513 1 7


Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа.
Всяка сутрин ме посреща с чаша кафе,
добро утро ми пожелава
и с усмивка ме дарява.
Има огромно златно сърце,
изпълнено с много обич.
Споделям и моите неща,
които с друг не мога.
Срещаме се виртуално,
чакам с нетърпение зелена светлина.
Тя днес е моята съдба,
която ме дарява с обич и топлина.
Чрез нейните писма чувам и гласа.
Всяка дума изпълнена с обич,
осмисля ми деня.
Успява някак си да ме прегърне,
с нейните слова.
Гони без усилие мъката,
от моята душа.
Очаквам с болка да я видя някой ден,
пак да я прегърна и да и благодаря.
Но зная, че няма как да стане,
затова чрез моето писмо сега,
пред всички вас и БЛАГОДАРЯ!
 

© С. П. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Има ги, редки срещи. Променят посоката и ставаш тих. Хубаво написано.
  • Благодаря че не си си спестила труда и си написала това!Хареса ми!
  • Но все още ги има!
  • Истинско богатство е да имаш такъв приятел до себе си. В днешно време са рядкост за съжаление.Благодаря!
  • Ето я човещинката, надеждата, доброто!Ехааа, да прочета това за добро утро, ме зареди със слънчева светлина в душата,затрептя ми сърцето затоплено от думите. Да, вътре в човека винаги се крие богатство,стига да го изровиш и видиш.Казват,че в човека дремело злото, а аз си мисля,че в днешно време,дреме доброто, просто трябва да се събуди,и да се оцени,дори и с думичката благодаря.Благодаря ти,че написа!
  • Браво! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??