3 окт. 2010 г., 22:21

Благодаря ти 

  Поэзия » Любовная
753 0 1

Явно идва моментът в живота,
в който сменят се мойте представи
за това на какво да се радвам
и какви да са мойте изяви

Предпазливост пониква под камъка
любовта не е буря метежна
и спокойствие някак обгръща ме, 
остротата превръща се в нежност.

Ето в този момент те откривам
и обратно да тръгна не мога,
и обратно да тръгна не искам
(ще се сблъскам с незрялата истина). 

И си мисля, че толкова слънце,
толкоз ведрост и толкова сигурност
до сега никой друг не е внесъл
в неспокойната моя действителност.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, за слънцето, което някой внася в живота ни и ни кара да погледнем на себе си и на извървяното с други очи, трябва да се благодари.
    Поздрав за този стих!
Предложения
: ??:??