Благодаря ти

3.10.2010 г., 22:21 ч.

Поезия » Любовна

743 0 1

Явно идва моментът в живота,
в който сменят се мойте представи
за това на какво да се радвам
и какви да са мойте изяви

Предпазливост пониква под камъка
любовта не е буря метежна
и спокойствие някак обгръща ме,
остротата превръща се в нежност.

Ето в този момент те откривам
и обратно да тръгна не мога,
и обратно да тръгна не искам
(ще се сблъскам с незрялата истина).

И си мисля, че толкова слънце,
толкоз ведрост и толкова сигурност
до сега никой друг не е внесъл
в неспокойната моя действителност.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Anita765 (Ани Монева)

2010-10-05T15:03:32+03:00

Да, за слънцето, което някой внася в живота ни и ни кара да погледнем на себе си и на извървяното с други очи, трябва да се благодари.
Поздрав за този стих!