Пак съм в стаята сега.
Прозорецът отворен.
Прозорецът който гледа към света.
А в света се случват толкова неща.
За хората.
Едни се радват, други плачат.
Господ така го е създал.
Господ на който искам сега да му благодаря,
че приюти две човешки души в своя храм.
Видях сълзите на жената.
Мъжът трепереше.
От болка.
И двамата имаха обща мъка.
Домът им беше разрушен.
От Майката природа.
Опитват се сега да го поправят.
А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.
Благодаря ти, Господи.
© Наско кирилов Все права защищены