Пак съм в стаята сега.
Прозорецът отворен.
Прозорецът който гледа към света.
А в света се случват толкова неща.
За хората.
Едни се радват, други плачат.
Господ така го е създал.
Господ на който искам сега да му благодаря,
че приюти две човешки души в своя храм.
Видях сълзите на жената.
Мъжът трепереше.
От болка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация