ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
24 авг. 2010 г., 19:45

Блажени са простите духом 

  Поэзия » Другая
1264 0 5

 

(из „Животът, какъвто е”)

 

Пред мен видях павета разкъртени,

като нашите човешки души.

Между тях тревичка беше поникнала,

летейки след свои мечти.

Ще оживее ли, милата, сред студените камъни,

без слънчева ласка и жива вода,

или ще се превърне бавно в стон,

пожълтял от човешката немота?

С безразличие се живеело по-лесно,

но нали сред него е по-трудно?

Защо тогава от амвоните пеят:

- Блажени са нищите духом!

Нима е грях да си душевно богат

и каква е присъдата за това

или са прави от векове да твърдят,

че заслужавал всеки свойта съдба?

А в празната зала, сред книжни цветя,

бе угаснала огнена роза.

Всички те бяха еднакви -

целуваше ги мило Смъртта.

Цял живот търсил си обич –

искрена, не платената с пари.

Едничко докосване истинско...

Накрая полудяваш.

Бавно.

И си отиваш.

За света неусетно дори...

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, които са се отбили да го прочетат и оставят своето мнение. Ценя това! Благодаря за което!
  • Ще оживее!
  • "Блажени нищите духом, защото тяхно е царството Небесно" (Мат.5:3)Нищите духом са смирените, не горделивите, не величаещите се хора. Тук не става дума за душевно бедни и богати(още по-малко в смисъла, в който съвременните хора го разбираме), а за смирените, знаещите, че не притежават нищо, ако нямат Бог и Неговата благодат в себе си.
  • Хареса ми!!!
  • ... днес едно дете повика баба си:
    "Бабо, бабо, ела да видиш...
    тук ще поникне тлевичка...!"
    Виж я...! Между паветата...!
Предложения
: ??:??