(из „Животът, какъвто е”)
Пред мен видях павета разкъртени,
като нашите човешки души.
Между тях тревичка беше поникнала,
летейки след свои мечти.
Ще оживее ли, милата, сред студените камъни,
без слънчева ласка и жива вода,
или ще се превърне бавно в стон,
пожълтял от човешката немота?
С безразличие се живеело по-лесно,
но нали сред него е по-трудно?
Защо тогава от амвоните пеят: ...