„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин
Понякога е много трудно
да хванеш вярната посока.
Мори те, мачка те живота –
звучиш като фалшива нота.
Понякога си в черна яма.
Очите – вперени нагоре,
безпомощно зоват безкрая.
И страшно е далече Рая.
Но има мигове, когато
Щом зърна аз лице познато
златен лъч света огрява,
сърцето ми за обич сгрява!
9.07.2001г.
© Боян Иванов Все права защищены