21.12.2006 г., 5:50 ч.

Blicken 

  Поезия
5.0 / 1
815 0 3
„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин
Понякога е много трудно
да хванеш вярната посока.
Мори те, мачка те живота –
звучиш като фалшива нота.
Понякога си в черна яма.
Очите – вперени нагоре,
безпомощно зоват безкрая.
И страшно е далече Рая.
Но има мигове, когато
Щом зърна аз лице познато
златен лъч света огрява, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »