Двама мъже, вплетени в един.
Това си ти, моя радост и тъга.
Обичащ ме силно и така презиращ ме.
Любовта погубва те изцяло.
Стопля детското ми изражение твоето сърце.
А след нея студена струя премазва го съвсем.
Що за човек си ти? Добър ли си или не си?
Сили две бият се в теб.
Силуетът ми ярък през нощта, смях, кънтящ
в ушите ти, заличава тъмнината в сърцето ти.
Надежда една… последна поражда се в теб.
Човеко с две лица, не кърши ти моите крила. ...