Звездите блестяха толкова ярко и озаряваха моето лице,
За миг забравих за мъката на това сърце,
Вятърът духаше тъй нежно и плахо,
Само нощта знаеше какво си пожелавам тихо.
Имаше в душата ми един блян,
Един блян - все така неизживян,
Като просяк просех си любов
И до някой някъде там отправях зов.
Една молитва в мен шептеше,
А сърцето ми пак самотно беше,
Търсех любов голяма и знаех,
Има я някъде, щом така мечтаех. ...