Със риза бодлива и криви крачета

     таралежът затропа, в дома ми зашета.

     Във ъглите, в дупките все той се вре,

     тъй всичко обходи, набоде добре.

     Аз взех да го търся,да хвана тоз еж.

     Умело се крие, тук беше - поглеж!

     И ха да го хвана, изпуснах го пак.

     Набоде ме, хукна, затропа със крак.

     Накрая задъхана разбрах таз игра -

     не таралеж, а мисъл бодлива била е това

     във мойта глава!