Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж.
Умело се крие, тук беше - поглеж!
И ха да го хвана, изпуснах го пак.
Набоде ме, хукна, затропа със крак.
Накрая задъхана разбрах таз игра -
не таралеж, а мисъл бодлива била е това
във мойта глава!
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени