Не ме бичувай с твойта злоба. 

Аз виждам вътре в теб 

дори и да мълчиш. 

Аз чувствам твоята омраза, 

дори да я прикриваш под "любов".

Недей ме обвинява в твои грешки.

Изборът да си ЧОВЕК, стои до теб!

Вина аз нямам, че избираш грешно

и няма да платя избраното от теб!

Не ме обиждай с глупави постъпки, 

със приказки измислени от теб, 

защото те разкриват твойта същност, 

която мислиш, че прикриваш пред света. 

Мрази ме

и разказвай, че съм лоша!

Аз няма да те спра, 

ще те оставя да се разрушиш, до край!

И може би, ще се събудиш от съня ти,

на който неусетно ти си станал цар.

Защо грешиш, а после

търсиш прошката във Бога?!

За твойте грешки плащаш само ти!

И прошката не може друг да ти я дава,

нужно е да съумееш сам да си простиш.

Аз мразя лицемерието свише :

да правиш грях след грях

и да молиш Бог да ти прости.

Прости си ти, за грешките, които правиш.

Бог няма. Тук, ние сме сами...