28 нояб. 2021 г., 14:54

Богомолка 

  Поэзия » Философская
367 4 12
Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона,
забила в сърцето ѝ зъб.
И с длани събрани
като за молитва
към Бога отправи очи.
- Помилой, Ти, мене,
в сълзите си скрита,
та раната да не личи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??