28.11.2021 г., 14:54 ч.

Богомолка 

  Поезия » Философска
339 4 12

Изхлипа през сълзи,

въздишка отрони 

и сграбчи я черната скръб.

Тъгата отвърза 

на болката стона,

забила в сърцето ѝ зъб.

 

И с длани събрани

като за молитва 

към Бога отправи очи.

- Помилой, Ти, мене, 

в сълзите си скрита,

та раната да не личи!

 

Избърса тъгата

Христова десница -

невидима сила за друг.

И грейна жената,

засяла искрици

от вяра след Божия плуг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??