Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение
редящо молитви към висши простори.
Исус обеща му с библейски слова
простени да бъдат всички крамоли.
Вино се лее, вина се множи
греховете човешки редят се безспирно.
Разсъдъкът чезне без капка светлик
измерението ни чисти бавно и мирно.
Устните шепнат:"Боже прости!"
Ръцете подвластни на алчност и низост.
Нима вярва някой, дори само за миг,
че теглото му свършва, с едничка молитва.
© Валя Сотирова Все права защищены