Боли да не разбират...

5 февр. 2022 г., 23:18

Поэзия

515 2 1

Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.

С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара.

Да спра на свойта гара,
срещната от чужди.
Боли да съм луна,
докосната от блудни.

Но най-боли да подаря на близък -
птици, облаче, дантелено сърце,
но вместо да ме облекат в коприна -
да ме бетонират със бодлива тел.