4 июн. 2009 г., 20:32
Болка
Не знам кога.
Къде.
Защо.
И как...
Дали през пролет.
Или в късно лято...
Разруха зейна между нас.
И мрак
удави близостта
в бездънно блато.
До нас - на пръсти -
призрак-тишина.
Небето зрее
в буреносен облак.
Загърбена,
Душата ми замря!
Мигът се срути
в питанка огромна.
Лъжата рухна -
гарван без крила!
Студът -
за сбогом -
в ложето ни легна.
Убийствен мраз!
Пияна самота...
Раздялата
до свършек се протегна!
Къде си ти...
Къде съм аз?
Копнеж!
Но вихър
ме застига с точен изстрел.
Сред мъртвото вълнение -
ехтеж!
Не е любов, а болка.
След безсмислие!
© Донка Василева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря,vesi-lina!Трогна ме! За твореца е много важно да успее да докосне...
-
Хареса ми!
Освен, че поезията е чувства и емоции,трябва да бъде и добре поднесена!
При теб всичко е на шест!
Докосна ме стихът ти! -
Благодаря!Според мен поезията е преди всичко емоция, чувства, преживени и истински...
-
"Не е любов, а болка.
След безсмислие!"
...Всичко, всичко си описала! -
Хубаво! С много чувство!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
