Не знам кога.
Къде.
Защо.
И как...
Дали през пролет.
Или в късно лято...
Разруха зейна между нас.
И мрак
удави близостта
в бездънно блато.
До нас - на пръсти -
призрак-тишина.
Небето зрее
в буреносен облак.
Загърбена,
Душата ми замря!
Мигът се срути
в питанка огромна.
Лъжата рухна -
гарван без крила!
Студът -
за сбогом -
в ложето ни легна.
Убийствен мраз!
Пияна самота...
Раздялата
до свършек се протегна!
Къде си ти...
Къде съм аз?
Копнеж!
Но вихър
ме застига с точен изстрел.
Сред мъртвото вълнение -
ехтеж!
Не е любов, а болка.
След безсмислие!
© Донка Василева Todos los derechos reservados