Болка

Боли, когато те раняват,

тлее като въглени душата.

Доверие без жал предават -

нима това е винаги цената?

Мисли черни - облаци дъждовни.

Стоя разнищена и празна... 

И как доброто да запомниш,

като злото цяла планина е...?

Не искам аз от тебе прошка...

Болката във дните ми се взира

и пари тя сърцето ми човешко.

А то тупти, но... някак си умира.

А изкуплението на вината

ще е пулсиращият екот на сърцето.

Ще е болезнен гърч... а в тишината 

ще чака пак възраждане душата...