Болка
Боли, когато те раняват,
тлее като въглени душата.
Доверие без жал предават -
нима това е винаги цената?
Мисли черни - облаци дъждовни.
Стоя разнищена и празна...
И как доброто да запомниш,
като злото цяла планина е...?
Не искам аз от тебе прошка...
Болката във дните ми се взира
и пари тя сърцето ми човешко.
А то тупти, но... някак си умира.
А изкуплението на вината
ще е пулсиращият екот на сърцето.
Ще е болезнен гърч... а в тишината
ще чака пак възраждане душата...
© Красимира Иванова Todos los derechos reservados