1 мая 2021 г., 16:44

Болка 

  Поэзия » Философская
553 0 0

Като змийче, загнездено дълбоко,

очаква своя точен час:

с езиче да пробие тишина,

да се разтворим в тъмната й паст.

 

Със милост змийска ни успива,

не подозираме, че властва тук.

И пренарежда цялата вселена,

светът остава ням и глух.

 

Надбягване със времето. Тревога.

През болка и надежда, пак мечти.

Опашката змията ще захапе,

щом се пречистим до сълзи.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??