Като змийче, загнездено дълбоко,
очаква своя точен час:
с езиче да пробие тишина,
да се разтворим в тъмната й паст.
Със милост змийска ни успива,
не подозираме, че властва тук.
И пренарежда цялата вселена,
светът остава ням и глух.
Надбягване със времето. Тревога.
През болка и надежда, пак мечти.
Опашката змията ще захапе,
щом се пречистим до сълзи.