Болка

Ех, защо ли болката не спира,

защо ли все във нищо не върви?

Животът толкова ме депресира

и толкова жестоко ме боли.

Водата не утолява, а ме дави

аз съм насред бурята в океана.

Защо доброто винаги се бави,

защо е тази вечна рана?

И огън има, но не топли,

сякаш всеки ден горя на клада.

Няма кой да чуе моите вопли

Господи, защо съм в Ада!?

Стига вече, искам сили, 

надежда имам, но умира. 

Мечтите вече са прогнили,

а любовта не се намира.

04.03.2024 г.

гр. Велинград

11:50 ч.