В болката по теб, съня седи! 
Тръпне!  Иска да изплува! 

Тя мечтата, като болка, 
в съня седи и душата ми усуква! 
Седи тя  болката в съня, 
върти се, търси някакъв изход,
а той съня в живота ме държи 
и иска все за теб да мисля! 
Върти се образа ти там 
и с остри ръбове 
раздира ми душата,
и реже там съня,мечтите до зори,  
а болката държи ме впит в мечтите! 
В болката съня седи, 
върти живота, 
белези в душата ми оставя, 
дълбае въздуха на моите дни 
и рани по-дълбоки все изравя! 
В съня ми болката седи, 
спомена по теб я прати!

Максим Велков