В болката по теб, съня седи!
Тръпне! Иска да изплува!
Тя мечтата, като болка,
в съня седи и душата ми усуква!
Седи тя болката в съня,
върти се, търси някакъв изход,
а той съня в живота ме държи
и иска все за теб да мисля!
Върти се образа ти там
и с остри ръбове
раздира ми душата,
и реже там съня,мечтите до зори,
а болката държи ме впит в мечтите!
В болката съня седи,
върти живота,
белези в душата ми оставя,
дълбае въздуха на моите дни
и рани по-дълбоки все изравя!
В съня ми болката седи,
спомена по теб я прати!
Максим Велков
© Максим Велков Всички права запазени